Интервю с Г-н Огнян Миков - в-к Телеграф /05.02.2016 г.

Кратки биографични данни за Г-н Огнян Миков:

- Г-н Миков, Световната здравна организирания бие тревога за опасния вирус Зика, който се разпространява чрез т. нар. тигров комар. Каква е ситуацията с популацията на този вид насекоми към момента у нас?

- В България засега, а и в очертаващото се близко бъдеще, има само един вид комар, който е способен да пренася вируса и това е тигровият. От началото на тази година имаме данни за разпространението му в шест области - Бургас, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Враца и Монтана. Разбира се, разпространението му и в други области не може да бъде изключено, най-вече в съседни на тези, в които е вече засечен. Тигровият комар обаче не е толкова масов, както например раннопролетните видове, които се появяват веднага след топенето на снеговете. По принцип при болестите, предаващи се чрез ухапване от комар, кърлеж или друго кръвосмучещо, трябва да има източник на заразата, преносител и възприемчиво население. Преносител и възприемчиво население у нас има, въпросът е да се появи източник, който този преносител да ухапе. Изключително нисък е рискът у нас да се появи източник на Зика вирус.

- Само тигровият комар ли разпространява болестта?

- По света не. Има и друг вид комар - Aedes aegypti, който е преносител не само на тази болест, но и на жълта треска, денга, Чикунгуня. В Бразилия например той е много по-разпространен от тигровия комар. У нас обаче не се среща, защото липсват подходящи условия.

- Освен типичната окраска на този вид насекомо, има ли други характерни за него белези?

- Определено тигровият комар хапе и през деня. Ако сте някъде например на заведение с градина и нещо ви ухапе под масата на обяд, почти сигурно е, че става въпрос за точно този вид комар. Характерно е за него, че той не лети добре – най-често на около 300 метра около развъдното си място. Лети ниско, затова и обикновено хапе на височина до коленете. Комарите по принцип предпочитат хора с по-тънка кожа, както и такива с малко по-висока температура, заради което могат да бъдат привлечени от болни с треска. Като цяло всички кръвосмучещи видове се привличат от въглеродния двуокис, издишан от хората, така че няма как да кажем кои са техни „любимци“.

- Ефективни ли са мерките, които се прилагат у нас, с цел ограничаване на тигровия комар?

- Трудно е да се вземат ефективни мерки, с които да се спре разпространението му, защото той е от т. нар. контейнерен вид. Под контейнер се разбират всякакви съдове, които могат да съдържат вода с форма и размер, съпоставим с хралупа. Такива могат да са дори и чинийките на саксиите с цветя. Затова и организираните мерки срещу този вид комар са трудно приложими. По принцип борбата срещу комарите е ефективна, когато се прави предимно срещу ларви. В обществените поръчки у нас обаче по-често се залага борба срещу вече възрастните индивиди, когато вече е късно. Има видове комари, които могат да преминат между 15 и 30 километра, заради което пръскането срещу тях във вече зряла възраст не е така ефективно.

- Защо методът с обработка срещу ларвите на комарите не се използва в България?

- У нас този метод не се залага в обществените поръчки, в които обикновено критерият е най-ниска цена – препаратите срещу възрастните насекоми са в пъти по-евтини от тези срещу ларвите. Ефективността при третиране на ларвите обаче е 90-95% и проблемът се решава с две-три обработки. Също така, препаратите срещу летящите комари не са селективни, тоест те са срещу всички насекоми, докато другите атакуват само ларвите на комарите и не представляват опасност за останалите видове.

- Допитват ли се до вас и ваши колеги институциите, които отговарят за целия механизъм при подобни предпази мерки?

- Рядко. Обикновено, когато се пишат техническите изисквания за такива обработки, никой не ни търси.

- Какви мерки могат да вземат хората, за да се предпазят от тигровите комари, след като организацията на общинско ниво не е добра?

- Трябва да се разчита повече на профилактика от страна на населението, особено в по-малките населени места, където има къщи с дворове. Например в Лом, където беше засечен за пръв път тигров комар в областта, има много празни, изоставени къщи с неподдържани дворове – със запушени корита на чешмите, непочистени улуци – всичко това е благоприятна среда за развитието на тези комари. Дори по улицата да мине машина, която да напръска срещу насекомите, тя няма как да стигне до тези места. В Италия например този вид се е появил през 1991 година, правени са многократни опити за ликвидирането му, но 25 години по-късно той вече се среща в цялата страна. Във Франция се появи за пръв през 1999 година, беше ликвидиран, но след това отново внесен. В последните няколко години от Италия пълзи по крайбрежието на Средиземноморието и се разпространява по Ривиерата. Така че на първо място бих посъветвал хората да не пътуват в държавите, които са рискови – основно Южна и Централна Америка, както и Карибите. Препоръчителна е и употребата на репеленти, като разбира се спазват инструкциите за прилагането им. Не бих посъветвал хората да вярват на съвети като ядене на чесън, приемане на витамин В или използването на ултразвукови устройства с претенция, че гонят насекоми - за никой от тях няма реални данни, че работи.

- Немалко българи посещават Италия, както и други страни от районите, които изброихте. Биха ли могли да внесат по този начин заразата у нас?

- Не. Тук не става въпрос за вид като маларийния комар, при който маларийният паразит може да се задържи сравнително дълго. Зика е вирус, който не е толкова вероятно да се разпространи чрез комар.

- Освен тигровия комар, колко вида комари има у нас и какви болести пренасят?

- На практика комарите са насекомите, които пренасят най-много болести, особено в тропиците. У нас има около 47-48 вида. От паразитните болести те могат да разпространяват малария – като под маларийни комари трябва да уточним, че не става въпрос за заразени комари, а за такива, които биха могли да пренасят заболяването. България е в риск от местно разпространение на малария, защото климатичните условията за това у нас съществуват. В страната ни се срещат и комари от род Culex, които пренасят Западнонилска треска. Друго паразитно заболяване, което се разпространява от комари, е дирофилариозата – дирофилариите са червейчета, които се пренасят чрез ухапване и могат да достигнат окото и други места по тялото на човек.

- Разполагаме ли с нужния брой специалисти, занимаващи се с насекоми и заболяванията, пренасяни от тях?

- Медицинските ентомолози като мен се броят на пръстите на едната ми ръка. Буквално това е положението. Даже скоро с колегите си говорихме по темата и се оказа, че можем да изброим хората с тази специалност поименно. В страната ни няма и ресурс и възможности комарите да се събират и изследват по подходящ начин. При тях има много специфичен начин за съхранение – когато комарът загине, вирусът се разгражда много лесно и след това не може да се изследва. Проблемът обаче не е толкова в липсата на условия и консумативи, а по-скоро в малкия брой специалисти.